вторник, септември 19, 2006

Добър ден г-н Областен управител

Много често съм виждал как известен врачански бизнесмен паркира черен спортен Мерцедес върху самата пешеходна пътека намираща се на 1 метър от входа на областната управа във Враца, след което човека отива гордо на среща в сградата на областния управител. Получава се доста грозна картинка и поради факта, че това е най-натовареното кръстовище в града. Както и да е случи се и когато имах фотоапарат в мен. Синята кола на снимката долу е служебната (същата, с която се вози и на лични срещи за укрепване на процъфтяващия му бизнес) на г-н Антонио Георгиев (Областен управител на Враца), до него този път е паркиран джипа на въпросния бизнесмен точно на средата на кръстовището. Обикновено пред входа на областната "виси" един полицай постоянно, сега естествено се беше скрил човека. От другата страна на кръстовището "висяха" пътни полицаи, в погледа им се виждаше само вятър и мъгла. Вижда се и как друг автомобил се опитва ловко да заобиколи двете паркирани коли.
Г-н Областен управител, това нова система за антикорупционно обслужване на гражданите ли е или просто се опитвате да стимулирате инициативните врачански бизнесмени?

3 коментара:

Анонимен каза...

Не съм "Anonymous", просто не ми се логва. Предполагам, че въпросният "бизнесмен" има забележително тъпунгерска, мутренско-циганско-ориенталска, чалгаджийска физиономия! Прав ли съм? И ако Мерцедеса не е краден дори ще му се извиня за сравненията.

Анонимен каза...

Срамота е подобни комунистически простотии да "красят" виртуалното пространство.Понеже няколко червени кметове работеха "упорито" с бизнеса на Враца резултата е фалирали предприятия в града,безработни озлобени хора.Дано поне този областен управител(който залягат да го снимат по кюшетата)да намери общ език с бизнеса.Защото нашия кмет....

Анонимен каза...

"Срамота е подобни комунистически простотии да "красят" виртуалното пространство."
Гражданино, срамота е бабата с бастуна от снимката да заобикаля колите на тези селски души на пешеходната пътека. А общинарите съм съгласен, че са в друга (по-тъжна) песен.